Военното гробище в Добрич е едно от малкото оригинални и цялостно съхранени до наши дни военни гробища в България и на Балканите. Като заемана площ то обхваща пространство от над 10 декара, което го превръща и в най-голямото по територия военно гробище в нашата страна. Погребаните в него над 3500 войници и офицери не са групирани в зависимост от тяхната националност или вероизповедание, а са погребани един до друг, без обособяване на сектори и парцели по даден признак. Именно този факт  превръща Добричкото военно гробище в уникален и неповторим исторически паметник, който демонстрира по най-безапелационен начин толерантността и хуманността, проявени от жителите на град Добрич, които могат да бъдат определени и като създатели на гробището. Само една малка част от погребаните на територията на гробището са положени в единични гробове (около 500 души, някои от които още при създаването на гробището са обявени за непознати), докато всички останали са погребани в братски гробове. Някои от братските могили днес вече не се намират на територията на гробището, поради редуцирането на неговия терен през 60-те год. на ХХ в., когато Военното гробище се оказва почти в средата на изграждащата се тогава северна индустриална зона на град Добрич и само своевременната намеса на Военното министерство го спасява от пълно унищожение. През 1922 г. признателните добруджанци със свои средства построяват параклис-костница „Св. Архангел Михаил”, иконографисан от добричкия живописец Никола Тахтунов. В музея можете да разгледате експозицията " Добричката епопея 1916 г.".   През 1976 г. Военно гробище е обявено за паметник на културата. Днес то е един от музейни обекти в град Добрич. Във Военно гробище - музей е създадена Паметна алея на знамената с флагове на държавите, участвали в боевете за нашия град през Първата световна война. В границите на гробището се откриват различни оръдия, понтони и други съоръжения, свързани с Първата световна война.