В средата на август 1916 г., непосредствено преди участието на Румъния в Първата световна война, властите в Букурещ предприемат драстични и насилствени мерки срещу гражданското население в Добруджа. Между 25 и 30 хил. души, сред които основно са кметове, свещеници, учители, интелектуалци, търговци и земеделци, са отвлечени насилствено и изпратени в концентрационни лагери в Молдова. Там те са настанени в мизерни бордеи и землянки, без елементарни хигиенни условия и здравно обслужване. Сред отвлечените има дори жени и деца, както и представители на други народности в Добруджа като турци и германци. От студ, глад, болести, изнурителен труд и мъчения загиват около три четвърти от интернираните. За терзанията и мъките на отвлечените добруджанци днес напомнят само издигнатите в десетки селища на областта монументи и паметни плочи с имената им. Въпреки че проблемът с отвлечените хора в Добруджа намери някакъв международен отзвук, то той  не е решен чак до януари 1918 г.