Владимир Мусаков е роден на 25.10.1887г. в гр.София. Завършва специалност право в Московския държавен университет през 1912г., където изучава и държавни, и финансови науки. След завръщането си в България е един от основателните на адвокатското дружество. Пише като сътрудник за списанията „Листопад“, „Светлина“, „Факел“ и „Родно изкуство“. Публикуват се негови разкази, стихове в проза, приказки, импресии.

През 1915г. завършва Школата за запасни офицери. След започването на Първата световна война е произведен в чин подпоручик и мобилизиран. Участва в сражения на Южния и Добруджанския фронт, където на 19.09.1916г. е ранен, а на 28.09.1916г. умира във военната болница в Алфатар, следствие на раните си и от тетанус. Умира ненавършил 29 години. Произведен е посмъртно в чин поручик.

На фронта, в окопите, Мусаков създава книгата, с която остава в българската литература – малкият сборник „Кървави петна“. Тя е написана като писма от личен дневник, с реалистично и ярко антивоенно съдържание. На фронта, той започва и роман под заглавие „Яна“. Други негови произведения, писани преди това, са драмата в 3 действия „Далила“, драматическата поема в 4 картини „Сатанаил“, останала недовършена, стихове в проза, импресии, статии.